Димитър СтояновКогато законът е в противоречие с обществените нагласи, вместо да гарантира силата на държавността той я подкопава!

На 28 юли Конституционният съд отмени провеждането на референдум по 3 от 6-те въпроса, подкрепени с подписка от над 700.000 граждани. За да коментирам позицията на конституционната юрисдикция си направих труда да прочета внимателно 33-те страници мотиви. От чисто правна гледна точка позицията на КС е издържана и за мен е невъзможно да се хвърлят срещу съда обвинения за безпринципност или политизация. В тази насока говори и фактът, че Решението е прието единодушно от 12-те висши конституционалисти – без нито едно особено мнение. Актът на КС обаче е поредното доказателство за това, че действащата Конституция има нужда от спешно преразглеждане и модернизиране.

През последните 15 години Конституционният съд излезе с редица решения, всички от които бяха в една и съща насока: практиката на съда реално прави невъзможна каквато и да е смислена реформа на управлението в България, във всичките три власти, която да бъде извършена от обикновено Народно събрание. Тълкуванията на КС поставиха всички проблемни въпроси относно функционирането на парламент, правителство и съдебна власт в изключителната компетенция на Велико Народно събрание.

Както споменах, мотивите на Конституционния съд в тази насока са правно издържани, което налага единствения извод, че българската Конституция, в частта й, която урежда държавното устройство, вече е морално остаряла и обществено непригодна. Законът трябва да бъде в крак с публичния морал и с обществените отношения. Само тогава върховенството на правото допринася за наличието на стабилност и развитие на страната. Когато законът престане да отговаря на публичните отношения и етиката на обществото, знакът на неговото влияние става отрицателен; той става пречка, води до разклащане на стабилността, до деградация на обществото и като цяло – до слаба държава. В настоящият случай, когато това е Върховният закон (несъвършенствата на останалото законодателство е неизчерпаема тема, която в момента няма да засягам), логично се стига и до върховна немощ на държавността.

И така, при тази ситуация в България може да има само два вида партии:

1) Партии, които влекат ползи от статуквото на разградената държавност. Тези партии превръщат правото в своя държанка и слугиня и го използват, за да обосноват защо действащият модел уж не подлежал на промяна.

2) Партии, които държат България да бъде силна и независима държава, с широко демократично участие на гражданите и гарантирано върховенство на закона.

Разграничението между двата вида партии в момента може да бъде направено много лесно. Първите ще се опитват по всякакъв начин да симулират реформи, като в същото време не си мърдат и пръста да предприемат единственото действие, което може действително да реформира системата. Вторият вид партии си поставят за основна цел реалната промяна, която може да бъде осъществена само чрез разпускане на настоящия парламент и свикване на Велико Народно събрание. Нито една от 8-те парламентарни групи в 43-то Народно събрание не е започнала депутатска подписка за свикване на ВНС, нито пък е отправяла призиви в такава насока. Президентът Плевнелиев, който също има правото на инициатива за свикване на ВНС, и той не предприе това действие. Следователно в държавния живот днес има само представители на първия вид политически субекти – бранители на статуквото на слабата държавност.

Какво трябва и може да направи едно Велико Народно събрание? Тук само ще отбележа най-главните въпроси, а по-компелксните ще обясня в отделни материали. Тъй като конкретният повод са допитванията до народа, ще започна от тях:

1. Да бъде създадена конституционна норма, гарантираща правото на гражданите да решават пряко най-важните въпроси на управлението на държавата. Така ще бъдат преодолени аргументите на Конституционния съд относно баланса между учредителната и учредената власти.

2. Свикването на референдуми да бъде преместено от правомощията на парламента в тези на президента.

3. ВНС като институция трябва да бъде запазено, но да бъде въведено изискване на всеки 10 години да бъде провеждан референдум за свикването му. По този начин ще бъдат овластени гражданите, които ще могат да преодоляват инертността и нежеланието на политиците – крепители на статуквото.

4. По-подробна и по-съвършена регламентация на правомощията на обикновеното Народно събрание да приема изменения на Конституцията.

5. Въвеждането на гражданска законодателна инициатива.

6. Въвеждането на граждански контрол върху приетите закони по швейцарския модел – гражданите да могат да искат отмяната на вече приет закон чрез референдум.

7. Пълна и истинска (в смисъла на контрапункт на сегашната симулантна) реформа на съдебната власт, например: пряк избор на съдии и прокурори поне на ниво районен(на) съд/прокуратура; промяна на начина на формиране и на състава на Висшия съдебен съвет; разследването на престъпления да е основно правомощие на Министерството на правосъдието, а не на МВР и още много други.

8. Националните избори (за парламент, за президент и за евродепутати) да бъдат провеждани чрез мажоритарната система „Един прехвърлим глас“; пример – Ирландия.

9. Въвеждане на „плаващ“ общ брой на народните представители – 1 депутат на всеки 30 хил. души население. Така, ако демографската криза продължава, съставът на парламента ще намалява заедно с намаляването на населението. В следствие всеки депутат ще има личен стимул да работи за преодоляването на срива в демографията.

10. Премахване на паразитния пост вицепрезидент. Следва да се отбележи, че в нито една република в ЕС не съществува такава длъжност и тя е напълно излишна.

Могат да бъдат добавени още поне 20 въпроса за промени и за подобряване на функционирането на държавните институции. Ясно е, че България не може да продължи напред без да реформира радикално своето конституционно устройство. Основната цел на всяка патриотична политическа сила, каквато е Национал-демократичната партия, трябва да бъде свикването на Велико Народно събрание. Тези, които не работят за постигане на тази цел са похитители на патриотичната кауза, нейни подменители и слуги на статуквото!