Борислав СтояновАвтор: Борислав Стоянов

Истеризираните опити на видимо уплашения премиер Бойко Борисов да насочи неприкрито кораба на българската държавна политика в услуга на Москва получи звучни шамари през последните две седмици. И то не само от евроатланическите ни партньори, но и от министри в собственото му правителство - Даниел Митов и Николай Ненчев.

Първият нескопосан опит на Борисов, продиктуван от мечтата му да реализира газопровод през Крим и да върти бизнес с Русия, с огласяването на някакви военни планове в Черно море, които уж били опасни за България и ни тикали към война с тъй любимата му Москва, бе попарен много бързо и категорично от Вашингтон. От НАТО заявиха, че остават в Черно море, колкото и да не му харесва това на Кремъл. Сиреч казаното от Борисов няма никакво значение за абсолютно никого.

За капак министър Митов и министър Ненчев обявиха, че няма промяна в българската външна и отбранителна политика - ще защитаваме интереса си и ще вземаме решения в рамките на НАТО, чиято реакцията е в отговор на реалните действия на руските военни сили по въздух, по суша и море в Крим, Източна Украйна, Грузия, Молдова.

Прочети още...

dimitar stoyanov„Понеже те сееха ветрове, буря ще пожънат…“
Книга на пророк Осия 8:7, Библията

Как днешните евро-лидери повториха историята?

За да отговорим на този въпрос, трябва да се върнем към началото на европейския проект. На 9 май 1950 г. френският външен министър Робер Шуман предлага ФРГ и Франция да поставят индустриите си, произвеждащи въглища и стомана под общо, наднационално управление. Идеята е, че тези два ресурса са в основата на производството на тежко въоръжение. Ако контролът върху тях бъде отнет от националните правителства, войната става практически невъзможна. Този план, макар и обявен от Шуман, се приписва на френския индустриалец Жан Моне. От перспективата на времето можем да направим оценката, че Моне е имал твърде правилната преценка, че докато огромните разлики между държавите в Европа правят политическо обединение на Стария континент по подобие на САЩ абсурдно, то икономическата интеграция е съвсем разумна алтернатива. Така се ражда Европейската общност за въглищата и стоманата (ЕОВС), а Моне поема председателството на първата Европейска комисия. В ЕОВС се включват 6 държави: Франция, ФРГ, Италия, Белгия, Нидерландия и Люксембург.

 

Прочети още...