ПРОГРАМА НА НАЦИОНАЛ-ДЕМОКРАТИЧНАТА ПАРТИЯ

 

І. ИКОНОМИКА

1. Българско производство

            Защитата и развитието на българското производство трябва да бъде главна държавна политика. Държавата следва да се стреми към задоволяване на вътрешното търсене от собствено производство на български фирми.

            Вносът на чуждестранни стоки, включително и земеделска продукция, които са по-евтини от българските, поради държавна дотация или стандарт по-нисък от стандартите на ЕС в страната на произход, като така конкурират нелоялно българския продукт, трябва да бъде ограничен и в случай на нужда – забранен.

 

2. Български фирми

            Малките и средни предприятия (МСП) са гръбнакът на всяка развита пазарна икономика, като генерират около 90-95% от БВП. В същото време въвеждането на множество регулаторни режими затруднява значително функционирането на МСП в сравнение с големите предприятия. МСП са и фирмите най-тежко подложени на удари от световната финансова криза. Фалитът на МСП е водещ фактор в икономическата стагнация и увеличаването на безработицата. Ако всяко МСП в България получи възможност да наеме само един или двама нови работници, безработицата ще бъде практически ликвидирана. Важността на МСП за европейската икономика е последователно признавано в редица дебати в Европейския парламент през последните три години.

            Развитието на МСП може да бъде постигнато чрез:

-          създаването на специални правила за намаляване и опростяване на регулаторните процедури;

-          намаляване на минималните осигурителни прагове за лицата, заети в МСП и в земеделието;

-          освобождаване от корпоративен данък на новосъздадени МСП за срок от три години от регистрацията;

-          насочване на средствата от ЕС основно към МСП;

-          осигуряване на финансиране за собствените средства, които трябва да вложи МСП при кандидатстване и изпълнение на програми от Европейските фондове.

 

3. Природни ресурси

            България разполага със значителни природни ресурси в полезни изкопаеми, дърводобив и води. Съществува необходимост тяхното управление да бъде подобрено, а използването на придобитите средства да бъде направено прозрачно и ясно за гражданите.

            В областта на природните ресурси Национал-демократичната партия смята за необходимо:

-          преразглеждането и предоговарянето на всички концесионни договори за добив на природни ресурси;

-          специална държавна програма относно дърводобива, взаимствана от модела на Финландия, като се изготвят прогнози за увеличаването на обема дървесина в горите и разрешаването на сеч само под това количество;

-          средствата от добива на природни ресурси да отиват в специално създаден  фонд, по модела на Норвежкия петролен пенсионен фонд, и натрупаните в него средства да бъдат използвани за ежегодно увеличаване на пенсиите.

 

4. Енергетика

            Държавната политика в България следва да се ръководи от най-модерните тендинции в Европа за развитие на енергетиката, които предвиждат изграждане на възобновяеми енергийни източници и генерация от множество малки мощности. Подобно развитие е по-евтино от създаването на големи мощности като строеж на АЕЦ и други крупни електроцентрали, а цената на тока за населението ще намалее драстично. В същото време контролът върху преноса и доставката на електричество за гражданите следва да бъде подобрен. Необходимо е и влагане на максимални средства и услия в разнообразяването на вносните енергийни ресурси.

            За постигане на тези цели Национал-демократичната партия предлага:

-          насочване на средства от фондовете на ЕС към изграждането на слънчеви батерии по жилищните сгради в населените места, по модела на Германия, като по този начин всеки ще генерира сам собственото си електричество, а електроразпределителните дружества (ЕРП) ще бъдат задължени да изкупуват генерирания излишък;

-          нов преглед на изпълнението на приватизационните договори с ЕРП и при установяване на нарушения, налагането на строги санции или прекратяването на договорите;

-          продължаване и завършване на големите енергийни проекти в района като „Южен поток” и „Набуко” и търсенето на максимално много допълнителни източници за снабдяване.

 

5. Високи технологии

            Развитието на високите технологии винаги води до увеличаване на икономическия растеж. Основен пример в последните 40 години за това е Ирландия, превърнала се от една от най-бедните държави в света в една от най-богатите. България традиционно разполага с голям човешки ресурс в развитието на съществуващите и откриването и прилагането на нови високи технологии. Страната ни дори известно веме заемаше първо място в света по скоростта на връзката в интернет за редовия потребител.

            Насърчаването и развитието на високите технологии ще бъде основен приоритет на Национал-демократичната партия, като се използват всички възможности, предоставяни от ЕС и налагането на преференциални условия при данъчното облагане и функционирането на българските IT фирми.

 

ІІ.СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА И ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ

1. Данъци

А) Корпоративен данък – България е една от страните с най-ниско корпоративно данъчно облагане в Европа, наравно единствено с Кипър. Въпреки че ниското облагане има позитивен ефект за привличането на нови инвестиции, в условията на икономическа криза и необходимостта от балансиран бюджет е нужно преразглеждането на тази политика подобно множество други държави от ЕС.

            Национал-демократичната партия предлага плавно и постепенно увеличаване на корпоративния данък за период от няколко последователни години до достигането на средните стойности за ЕС.

Б) Данък общ доход – Национал-демократичната партия се противопоставя на въведения през 2007 г. плосък данък, като социално несправедлив. С него беше премахнат и необлагаемият минимум, като по този начин най-бедните почнаха да внасят повече данъци от най-богатите и се създаде предпоставка за още по-голямо разширяване на пропастта между обществените слоеве. Моделът в почти всички държави от ЕС показва наличието на прогресивно данъчно облагане, с данъци, достигащи до 60% за най-заможните. Дори Кипър, с която страна България има еднаква данъчна ставка за корпоративния данък, има необлагаем минимум  и прогресивно облагане с данък общ доход до 35%. Същото важи и за друг „данъчен рай” на ЕС – Ирландия където данъкът е от 20% до 41%.

            Национал-демократичната партия ще се бори за въвеждането наново на необлагаем минимум за най-ниско платените и прогресивно подоходно облагане с максимална ставка между 35 и 45 процента.

В) ДДС – Данъкът върху добавената стойност е най-големият източник на средства за бюджета на България и един от най-големите във всяка държава от ЕС. Въпреки неговата важност като източник на приходи за държавата, основната тежест от ДДС пада върху крайния потребител. За това много държави от ЕС са предвидили изключения (по-нисък процент или освобождаване от облагане) за стоки, които са от особена важност за социалната стабилност.

            Национал-демократичната партия смята, че в България също има необходимост от облекчаване на данъчната тежест от ДДС в социалната сфера и ще се бори за нулева ставка (премахване) на данъка върху лекарствата и учебниците.

Г) Акцизи – също като важен приход в бюджета, акцизите са регулирани на ниво ЕС с предвидени минимални ставки.Акцизите остро увеличават цените на важни стоки, най-вече на горивата.

            Национал-демократичната партия е за придържане към минималните ставки на акцизите, определени от европейското законодателство и активна политика пред Европейската комисия за договаряне на по-ниски нива, специално за България, с оглед възможностите на българското население.

 

2. Обществено осигуряване

            Моделът на обществено осигуряване в България е доказал през годините своята неефективност и неспособност да постигне своята цел, особено в областта на пенсионното осигуряване. Сега съществуващата система работи в посока от залагане на даден процент осигуровки към тяхното разпределяне според набраните възможности. Подобна постановка е сбъркана като цяло, защото тя не оценява нуждата на ползващите осигуровките, а поставя гражданите пред свършен факт с обяснението „пари няма”. В същото време съществуването на „независими” сруктури, които управляват средствана на общественото осигураване като НОИ н НЗОК всъщност прави това управление непрозрачно, неефективно, безконтролно и корумпирано.През годините ясно се вижда, че няма съответсвие между набраните средства за осигуряване и нуждите на хората.

            Национал-демократичната партия смята за абсолютно необходимо:

-          определянето на минимален размер на пенсията над прага на бедноста;

-          изчисляване на необходимите средства за пенсии, болнични, майчински и безработица на базата, на което да се определят осигурителните вноски и дотациите от държавния бюджет;

-          закриването на НОИ и НЗОК и преминаването на техните фунции към Министерството на труда и социалната политика и Министерството на здравеопазването за осигуряване на парламентарен и граждански контрол върху управлението на парите за обществено осигуряване;

-          прекратяване на източването на социалните и здравните фондове;

-          въвеждането на програмата на ЕС за безплатна храна за пенсионерите, получаващи минимални пенсии;

 

3. Здравеопазване

            Българското здравеопазване се намира вече поредно десетиелтие в състояние на колапс, като качеството на здравните услуги намалява все повече с всяка изминала година, докато цената им се покачва. В сектора е необходима тотална реформа, за да се гарантира минимум от безплатни здравни услуги. Тук също важи констатацията, че набраните приходи не съответстват на съществуващите необходимости. Ситуацията на недостиг за направления към специалист при личните лекари е напълно недопустима. Напоследък се набюдава и нарасващ брой измами, като медицинският персонал изписва лечение, което всъщност не е било извършено, с цел да бъдат „усвоени” средствата, предвидени за него. Системата на клинични пътеки е неефективна, тъй като при усложнени заболявания, които попадат в няколко клинични пътеки се изразходват излишно по няколко пъти средствата за едно и също нещо.

            Национал-демократичната партия предлага:

-          премахване на клиничните пътеки и въвеждането на приетата от повечето страни в ЕС система на диагностично свързаните групи, което ще намали значително безсмисленото изразходване на по няколко направления и средствата за тях, за лечение на едно заболяване;

-          строги санкции при установяването на изписване на неизвършено лечение с цел източване на средства за здравеопазване;

-          пълна ревизия за установяване на причините за хроничен недостиг на направления и премахването на тези причини;

-          установяването на списък с безплатни лекраства за тежки заболявания, като рак, и за пенсионерите с минимални пенсии и облекчена процедура за поръчка и кандидатстване за тези лекарства, с цел непрекъснатост на снабдяването.

 

4. Демография

            Намаляващото и в същото време застаряващо население е сред най-острите проблеми, не само за България, но и пред редица други европейски страни. С намаляването на броя на работещите, които със своите данъци и осигуровки издържат социалната политика на държавата, ще се засилва социалното напрежение и осигурителната система може да бъде сериозно застрашена. В повечето европейски страни, и особено в тези, в които прирастът на населението е положителен, съществуат наложени политики за данъчни облекчения за семействата, борба срещу увеличаването на абортите и специална държавна помощ за самотните родители. В същото време пряката помощ, като системата в България за фиксирани директни плащания, е слабо разпространена. Има налична необходимост и за въвеждането на стимули за създаване и запазване на семейство като основа за повишаване на раждаемостта.

            Национал-демократичната партия ще работи за:

-          премахване на директните помощи и въвеждането на данъчно облагане на домакинство, което ще доведе до оставането на повече пари в семейството отколкото е пряката субсидия и ще бъдат спестени средствата от намаляването на администрацията;

-          преференция за млади родители при търсене и постъпване на работа и по-голяма защита от уволнение;

-          държавни гаранции за нисколихвено жилищно кредитиране за млади семейства.

 

ІІІ. ОБРАЗОВАНИЕ

1. Училищно образование

            Според Конституцията училищното образование е задължително до 16-годишна възраст. Тази конституционна разпоредба обаче е в противоречие на съществуващата система на училищно образование в страната. Лош ефект върху образованието също оказва въведената система на делегирани бюджети в зависимост от броя на учениците във всяко училище. Така училищата се превръщат на практика във фирми, които имат за цел не качество на образованието, а количество на учениците. В резултат учащите не са стимулирани, а учителите се превръщат в заложници на поверените им деца и им се налага да се примиряват със слабите резултати или лошо отношение към учебния процес. Последното решение на Комисията за закрила от дискриминация за държавна дотация на учениците в частните училища представлява сериозна несправедливост спрямо обучаващите се в държавни училища. Конституцията на България не определя задължение за държавата да осигурява и частно обучаващите се, а само да осигури възможност за безплатно държавно средно образование, за тези, които не могат да си позволят друго.

            Национал-демократичната партия ще се бори за:

-          възстановяване на централната роля на учителя в учебния процес според традициите на българското образование;

-          създзаването на процедури, които да гарантират присъствието на учениците в училищата и ограничаване възможностите на лица, които не са покрили конституционните изисквания за образование до 16-годишна възраст.

-          премахване на нововъведената дотация на учениците в частни училища като несправедлива и дискриминационна спрямо обучаващите се в държавната система.

 

2. Висше образование

            Една от характеристиките на прехода е огромното нарояване на висши учебни заведения, като по този начин качеството на висшето образование значително намля. В същото време ролята на университетите в създаването на нови научни открития и постижения на практика е несъществуваща. Характеристиката на университета още от неговатя поява в късното средновековие е, освен на по-горно училище, създаването на иновация и научен продукт. Научните открития в университетите по света са един от основните двигатели на иновациите и високите технологии и са от изключителна важност за развиването на икономиката на всяка държава. Често се посочва, че една от основните причини за доминиращото положение на САЩ на световната сцена са имено генерираните от американски (или емигрирали в САЩ) учени нововъведения. Също въпрос на държавна политика ще бъде и определянето на нуждата от специалисти за сектори от българската икономика или пренасищането с такива специалисти и насочването на усилия и средства в задоволяването на тази нужда.

            Национал-демократичната партия предлага реформа на висшето образование, която да доведе до по-ефективна система с оглед нуждата от специалисти и промяна на фокуса, особено в техническите университети, от чисто обучение към иновации и създаването на нови високи технологии.

 

ІV. ПРАВОСЪДИЕ И СИГУРНОСТ

 

1. Правосъдие

            Надали има по-сигурно нещо в развитието на демократичната българска държава от провала на системата на правосъдието. Българските гражадни, с право, напълно са загубили своята вяра в справедливостта на съдебните институции. Съдебната власт е едно от проявленията на народния суверенитет, но в нейното структуриране на практика народът, от когото произтича властта като цяло, е лишен от възможност за намеса и контрол. Системата е затворена и оставена на саморегулация, което е в пълно противоречие с идеята за разделението на властите, които трябва взаимно да се контролират и възпират. В същото време правосъдието страда от хроничен недостиг на средства, поради наложената практика Министерският съвет да занижава разчетите на съдебната власт за нейния бюджет. В някои съдебни райони се наблюдават абсурдни ситуации, като на един прокурор или съдя се падат за разглреждане и решаване стотици досъдебни производства, съответно дела, в рамките на една година. Тази ситуация на, от една страна непрозрачност на назначенията и освобождаванията, а от друга – материална необезпеченост, създава перфектна среда за корупция.

            Национал-демократичната партия ще направи следните предложения за подобряване на правосъдието:

-           изменение на Конституцията, с което да бъде въведен пряк избор на съдиите и прокурорите от гражданите и да бъде премахнат Висшия съдебен съвет, доказал се като най-непрозрачната и корумпирана институция в държавата;

-          ясна система за атестация на работата на съдии и прокурори с точни критерии, като брой на постановените оправдателни присъди или дела, решени по различен начин от по-горна инстанция;

-          изготвяне на национална стратегия за развитие на правосъдието, която да реорганизира системата и да гарантира еднаква натовареност на магистратите в страната с цел всеки съдя, прокурор или следовател да може да свърши качествено възложената му работа.

 

2. Сигурност

            Характерно за демократичните общества е, че битовата престъпност е по-висока в сравнение с тоталитарните или авторитарни режими. Наличието на свобода и гаранцията на основните права, като презумпцията за невинност водят по по-трудно справяне с престъпността на ниско ниво. За тази цел развитите демокрации са признали правото на своите граждани на самоотбрана и самоорганизация, с цел защита на своето имущество, живот и здраве, като държавата следва да подпомага и, до известна степен, да контролира дейността на защитните граждански организации. Напоследък този процес започна и в България чрез самоорганизация на гражданите в някои общити, но е абсолютно необходимо държавата да създаде национална правна рамка с ясни разпоредби за възможностите, границите и начините за защитна самоорганизация на населението.

            Нацеонал-демократичната партия ще отстоява:

-          разширяване на института на неизбежната отбрана по модела на САЩ;

-          създаване на институт на гражданския арест;

-          облекчаване на режима на разрешение за притежаване на оръжие;

-          приемане на закон, позволяващ и регламентиращ реда за образуване на граждански формирования, изпълняващи функции по самозащита;

-          реорганизация на полицейските служби за осигуряването на максимално присъствие във всички населени места в страната за борба с битовата престъпност;

-          въвеждането на задължително изтърпяване на пробация при постановяване на условно осъждане;

-          реорганизация на затворите и пробационните служби, за по-ефективно полагане на общественополезен труд от затворниците и осъдените на пробация;

-          по-строги наказания при повторно извършване на престъпления и в случаите на опасен рецидив.

 

V. ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ

1. Суверенитет

            С Договора от Лисабон беше въведена възможността държавите-членки да се противопоставят на законодателство, което отнема от националния им суверенитет. Към момента в България няма създадена стройна система, която да реагира адекватно при предложение, което накърнява суверенитета. Възможността за възражение срещу такова законодателство е правомощие на парламентите на държавите-членки.

            Национал-демократичната партия предлага създаването на специализирана парламентарна комисия, по модела на Финландската „Голяма комисия”, която да се занимава само с резглеждането на предложенията за европейско законодателство и да реагира в случаите, когато се нарушава или изземва от българския суверенитет.

 

2. Еврофондове

            България в момента е на едно от последните места по усвояване на еврофондовете. Това води до сериозен риск средствата за страната ни да бъдат намалени през следващия програмен период 2014-2020.

            За защита на националния ни интерес Национал-демократичната партия смята за необходимо:

-          създаването на единна аганция за управление на европорграмите извън отделните министерства и с участието на представители от правителството, бизнеса и гражданите, по модела на Естония и Полша, които усвояват над 99% от фондовете;

-          твърда позиция на българското правителство пред Брюксел за отпускане на повече средства в следващия програмен период.

 

3. Разширяване

             Процесът на разширяване на ЕС е една от основните европейски политики. През февруари 2012 г. България, за първи път като страна-членка на ЕС, ратифицира договор за разширяване – за присъединяването на Хърватия. Липсваше обаче ясен анализ на евентуалните ползи и вреди от това ново разширяване. Присъединяването на Хърватия през 2013 г. може да доведе до сериозни загуби на евросредства за България. Важно е предстоящите разширявания в Западните Балкани и евентуалното (макар и в нескоро бъдеще) присъединяване на Турция да бъдат подложени на широк обществен дебат преди вземането на решение от Народното събрание.

            За да бъде постигната горната цел, Национал-демократичната партия предлага и ще работи за провеждането на референдум по отношение на разширяването на ЕС завбъдеще, независимо коя точно страна се присъединява.

 

4. Администрация

            В ЕС функционират над 20 различни изпълнителни агенции, чията дейност е изключително непрозрачна, а раздутият щат консумира милярди евро годишно. За съжаление този процес на разширяваща се администрация и „еврокрация” продължава и сега.

            Национал-демократичната партия ще работи в Европейския парламент за съкращаването на бюрокрацията в Брюксел и пренасочването на освободените средства към Европейските фондове.